Информация и събития

На 21.01.2026 г. ученици от 5 клас на ОУ „Иван Вазов“ – Кюстендил участваха в образователна дейност по проект „България – образователни маршрути“, Модул 3.
В рамките на дейността учениците посетиха Регионален исторически музей „Акад. Йордан Иванов“ – гр. Кюстендил, където се запознаха с елементи от културно-историческото наследство на региона. Посещението беше съпътствано от практически образователни занимания, насочени към прилагане на знания и развитие на ключови компетентности.

Учениците изработиха слънчев часовник, чрез който затвърдиха знания, свързани с природните науки и измерването на времето, както и модел на глинена ваза от хартия, вдъхновен от музейни експонати.

Реализираната дейност съчета знания, творчество и учене чрез преживяване, допринесе за обогатяване на знанията на учениците, развитие на творческите им умения и повишаване на интереса им към историята и културното наследство на България.

Настоящото известие се издава с цел осигуряване на публичност и информираност относно изпълнението на проекта, съгласно изискванията на Министерството на образованието и науката.

Екипът на Основно училище Иван Вазов Ви пожелава светли и весели празници!

Днес честваме Международния ден на доброволчеството – ден, в който отдаваме заслужено внимание на хората, които със сърце и желание помагат на другите. Този празник е посветен на добрината, съпричастието и готовността да направиш света по-добър, а най-вдъхновяващото е, че сред нас има деца, които вече са избрали пътя на добротворството.
В знак на признателност за техния принос днес, 05.12.2025г., Фатима Ашраф и Александър Славчов бяха наградени с грамота и плакет, които символизират благодарност и уважение към техните усилия.
Вие сте пример за всички нас. Показахте, че с малки жестове могат да се постигнат големи промени – да зарадваш самотен човек, да помогнеш на приятел, да опазиш природата, да подкрепиш кауза.
Благодарим ви, деца, че с добри дела правите света по-светъл и по-човечен. Бъдете все така активни, съпричастни и водени от доброто.

Честит Международен ден на доброволчеството!

„АЗ ПЯХ ЗА БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО Я ОБИЧАХ!“ – ИВАН ВАЗОВ

На 29 май 2026 год. Основно училище „Иван Вазов“ чества своя патронен празник. Училище, носещо името на патриарха, класика, поета и писателя Иван Вазов.

Живял в две епохи – Възраждането /предосвобожденска България/ и България след освобождението. Отразил в творчеството си нашето минало, изпълнено с героични битки и славни победи. Описал настоящето, не изгубил вярата си в бъдещето.

Училище с минало – създадено през 1949 г., преди повече от 70 години.

Училище с настояще, пълно с предизвикателства.

Училище с бъдеще, защото бъдещето е тук, днес, расте в него!

Да помним и да пазим Вазовото наследство – памет за миналото, патриотизъм в настоящето, вяра в бъдещето! И всичко това – обединено от любов към Родината!

Под ръководството на г-жа Нели Кърпачева, на 04.12.2025 г., учениците от 5-ти клас проведоха обобщителен урок върху раздел „Старогръцки митове и легенди“.

Отново е 24 май. Отново сърцата ни са изпълнени с гордост и признателност пред делото на светите братя Кирил и Методий. И тази година учениците от ОУ“ Иван Вазов“ – гр. Кюстендил се включиха в традиционното празнично шествие в града, организирано от Община Кюстендил. С вълнение и усмивки, учениците подариха на гражданите на Кюстендил ръчно изработени папируси с любими послания от български автори. Тазгодишният празник бе особено вълнуващ за колектива на училището, защото нашият колега – Елена Алексова, получи годишната награда на Община Кюстендил в категория “ Млад учител в начален етап“. Честит празник!

Проект BG05SFPR001-1.002-0010-C01 „Образование без граници“

22.04.26г.

„На кафе и споделяне“ – една по-различна родителска среща!

Благодарим на всички родители, които се отзоваха на нашата покана и дойдоха в НЧ „Васил Левски 1965“, за да поговорим за най-важното – бъдещето на децата. Вярваме, че училището е техният втори дом, а Вие, родителите, сте нашите най-ценни партньори.

Срещата премина при активен диалог, насочен към бъдещето на децата и ролята на сътрудничеството между семейството и училището.

Заедно обсъдихме как образованието е „паспортът“ на детето за по-добър живот, стабилна работа и сигурност.

Всеки родител си тръгна с информационна брошура и специално „късметче“ с послание – малък жест, с който искаме да кажем: „Вярваме във Вас и във Вашите деца!“.

Благодарим за доверието! Продължаваме напред заедно!

Срещата завърши с общото разбиране, че училището и родителите не са две отделни страни, а един екип, който работи за най-важното – успеха и щастието на децата.

На 22 април 2026 г. светът отбелязва Световния ден на Земята – един от най-големите глобални екологични празници.

Денят се чества всяка година от 1970 г. и цели да повиши осведомеността за опазването на планетата, борбата с климатичните промени, намаляването на замърсяването и опазването на биоразнообразието.

Тазгодишната официална тема е „Нашата сила, нашата планета“ („Our Power, Our Planet“). Тя подчертава, че грижата за околната среда зависи от колективната сила и действията на хората по целия свят, а не само от политически решения.

По случай Деня на Земята се организират хиляди събития – залесявания, почиствания, образователни кампании и инициативи за устойчиво развитие. Милиони хора по света се включват, за да напомнят, че само заедно можем да защитим единствената ни планета.

Присъединете се и вие – малки ежедневни действия водят до голяма промяна!

Днес нашето училище се превърна в истински център за екологично вдъхновение! С много ентусиазъм и грижа, учениците отбелязаха Световния ден на Земята чрез поредица от инициативи:

•             Коридорите ни оживяха с цветовете на природата. Учениците показаха чрез своите творби колко е важно да пазим планетата чиста.

•             С поредица от интерактивни презентации разбрахме кои са най-големите екологични предизвикателства и как малките промени в ежедневието ни водят до големи резултати.

•             Преминахме от думи към дела! Ученици от втори клас засадиха цветя и направиха класната си стая по-слънчева и красива.

Благодарим на всички ученици и учители за вложената енергия! Вярваме, че доброто отношение към природата започва точно тук – в училище.

Разгледайте галерията, за да видите усмивките и труда на нашите деца!

„Камбаната, която помни 150 години“

/Приказка, създадена в памет на 150 години от Априлското въстание/

Имало едно време, в сърцето на България, едно малко градче, сгушено сред хълмове и калдъръмени улички.

Там, до старото училище, стояла камбана, но не каква да е  - Камбаната на паметта. Хората казвали, че тя помни цели 150 години от едно много важно събитие – Априлското въстание.

Веднъж едно любопитно дете на име Мартин попитало дядо си:

-         Дядо, какво е въстание?

Дядото тъжно се усмихнал и казал: - Това е, когато хората се осмеляват да кажат „стига“ на неправдата и се борят за свободата си.

Същата вечер Мартин отишъл при камбаната. Докоснал я леко …и изведнъж – звън!

ОЗОВАЛ СЕ В МИНАЛОТО. По улиците тичали хора, някои шепнели тайно, други носели писма. Един мъж с будни очи се навел към Мартин и казал: - Малки приятелю, пази това!

Това бил Левски – човекът, който мечтаел за свободна България и създал тайни комитети, за да обедини народа. Макар вече да не бил жив през 1876 година, неговите идеи вдъхновявали всички.

         Мартин стиснал листа и продължил напред. Видял смели мъже и жени, които се готвели за въстание. Един от тях бил Георги Бенковски. Той яздел кон и казвал:

-         Свободата не идва сама. Трябва да я извоюваме!

Изведнъж небето потъмняло. Чули се изстрели. Въстанието започнало. Мартин видял как хората се борят смело. Но и колко трудно било. Много от тях загубили домовете си, а някои – живота си. Той се уплашил. Тогава до него се появила жена с топли очи:

-         Не се страхувай - казала тя. – Ние знаем защо го правим. Това била Райна Княгиня. Тя държала знаме с надпис „Свобода или смърт“.

-         Помни – добавила тя, - свободата има цена. Тя носи и бъдеще.

В следващия миг всичко изчезнало. Мартин отново стоял пред камбаната. На другия  ден той разказал всичко на дядо си.

-         Дядо, научих нещо важно – казал той. Свободата не е даденост. Тя е подарък от смелите хора преди нас.

Дядото кимнал: - Точно така. А нашата задача е да помним.

         Оттогава всяка година, когато камбаната звъняла Мартин и всички деца се събирали и слушали историите за Априлското въстание.

         И така, 150 години по-късно, паметта продължавала да живее - не само в книги и камбани, а и в сърцата на децата.

         А камбаната тихо звъняла, сякаш шепнела:

„Помнете…за да бъдете свободни!“